Любима поезия

МАМА

 

Да кажа като някои поети,
че имаш сняг в косите,ме е срам.
Ще падат,ще се стопят снеговете.
Косите ти все бели ще са, знам.
Не е то сняг.Там косъм подир косъм
и кичур подир кичур е белял
със дните, що на всяка майка носят
едничка радост, хранена с печал.
Едничка радост:чедото да види
от пътищата в най-добрия път.
И нему хорско зло да не завиди.
Умът му мисли зли да не мрачат.
Затуй,когато вечер аз заспивам,
от мен отнемаш с топла длан скръбта
и някъде в сърцето си я скриваш,
но като сняг над тебе пада тя.
Бил ран,бил късен,нивга не забравя
снегът добрата майчина глава.
Светът пред него три поклона прави.
Не! Сняг не е. Слънце е това!
Дамян Дамянов

 

Митка Угринова

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *